В океана плувах и те търсих
в необятни дълбини.
С влажната си прегръдка
той нежно ме обви.
Вгледах се във синевата морска
преди на дъното да ме отведе
и сякаш в тази синева
очите ти се отразиха.
И той отдръпна се от мен,
щом за любовта ни разбра.

В пустинята аз бродих
и търсех те с очи.
Пясъкът сякяш бе злато
теглещо ме към тихата пустота.
Аз все бягах,но на едно място си стоях.
С дъха си топъл,тя,ме бе обзела
и в дланта си ме бе приковала.
Но тя разбра за нашата любов
и ръката си отвори.

В Рая бях.
Всичко там било красиво,
но аз красота никъде не видях.
Само тъмнина и мъка-
нищо друго аз не виждах.
Сърцето ми за всичко бе закрито.
В миг,пред мен,застана някакво лице,
но за мъката ми по теб то разбра,
крила размаха и отведе ме далеч.

В Ада съм сега,но къде си ти?
Тук всичко ме примамва,
но всичко е лъжа.
Черна сянка ме притисна
и окова ме във верига,
но нещо в сърцето си почувствах,
освободих се.
Да-свободна съм,но къде да 
те търся сега?
Теб все те няма-
ни в живота,ни в смъртта.

И ето,аз седя във пустота,
вперила в далечината
невиждащи очи,
забравила какво е обич и омраза...
Почувствах топлина,
стреснах се,но какво да видя-
ти бе тук,бе седнал до мен.
И в този миг аз в розова градина се намерих,
градина по-красива и от Рая.